Добре дошъл, гост
вход регистрация

Българският език


Език свещен на моите деди 
стихотворение Българският език от Иван Вазов
език на мъки, стонове вековни, 
език на тая, дето ни роди 
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 
и кой те пощади от хули гадки? 
Вслушал ли се е някой досега 
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 
се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 
от руйни тонове какъв разкош, 
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 
охулен, опетнен със думи кални: 
и чуждите, и нашите, във хор, 
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 
създаньята на творческата мисъл! 
И не за песен геният ти слеп - 
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света! 
Сè туй ругателство ужасно, модно, 
сè тоя отзив, низка клевета, 
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 
и той ще стане мойто вдъхновенье, 
и в светли звукове ще те предам 
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 
и в твоя чистий бляск ще те покажа, 
и с удара на твойта красота 
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

 

Начини на плащане

BorikaEurocardMaestroНаложен платежVisaVisa electron